ЗА НАС | Д-р Гергана Кехайова

Казвам се Гергана Кехайова и съм дипломиран клиничен психолог и психотерапевт работя като такава от 15 години повечето то които в болница за психично болни хора. Член сън на БПА и взимам участие като лектор в някои от конференциите. Обучаващ съм в КПТ и работа със зависимости.

Част от допълнителното ми образование /извън университета/ включва:

Психодиагностика с невропсихологични и клинични тестове включително MMPI НАЙ-НОВИЯ МЕТОД за измерване на психологични заболявания

MMPI - А /версия за деца/ КПТ и психоаналетичен метод за психотерапия „Психодрама"

Психотерапия при: Тревожни разстройства; Депресивни състояния; Хранителни разстройства; Разстройства свързани с употреба на алкохол; наркотици и зависимост от хазарт;

Психосоциална рехабилитация при хора с психично заболяване;

Изготвяне психологично изследване за ТЕЛК;

Изготвяне на съдебно психологично изследване;

Работа с деца

Психотерапия: КПТ; Психотерапия по метода на психодрама

Паническо разстройство [епизодична пароксизмална тревога]

Характерна черта на разстройството са повтарящите се атаки на тежка тревога (паника), които не се ограничават до конкретна ситуация или комплекс от обстоятелства и следователно са непредсказуеми. Както и при други тревожни разстройства, основната симптоматика включва внезапно появяване на сърцебиене, гръдна болка, усещане за задушаване, гадене и чувство за нереалност (деперсонализация или дереализация). В допълнение, като вторично явление често се страхуваме от загуба на контрол.

Обсесивно –компулсивно разстройство

Емоционалното състояние при ОКР е доминирано от изразено вътрешно напрежение и тревожност; когнитивното – от изразена склонност към съмнения, а волевото от „насилствени" мисли и действия.

Генерализирано тревожно разстройство

Тревожност, която е често срещана и постоянна, но не е ограничена или преобладаващо причинена от някакви особени обстоятелства (т.е. „свободно плаващи „). Доминантните симптоми са променливи, но включват оплаквания от трайна нервност, усещане за страх, мускулно напрежение, изпотяване, чувство за лудост, треперене, замайване и др. Често изрази страх от злополука или заболяване.

Социална фобия

Наличие на интензивен ирационален страх като реакция на чувство или очакване да си оценяван или унижаван от другите. Пациентите с СФ изпитват ексцесивна тревожност в социални ситуации, защото се боят, че ще се злепоставят или унижат в очите на наблюдаващите ги хора поради видими прояви – нервност, изчервяване, изпотяване, треперяне на ръцете, подкосяване на краката, прекъсване на говора и др.

Пост -травматично стресово разстройство

ПТСР е етиологично свързано с травмиращи събития /катастрофи, бедствия и др./. Характерно за това разстройство е повтарящо се преживяване на травмата; отбягване на стимули, които символизират травмата наличие на симптоми на автономна свръхвъзбудимост.

Соматоформни,конверзионни и дисоциативни разстройства

Всички синдроми, свързани със соматизация , притежават някой общи характеристики – Липса на общоприет стандарт за поставяне на специфична диагноза; вътрешно напрежение, липса на концентрация, нарушен сън; афективно несъответно описание на оплакванията; чести смени на лекари и др.

Депресивни състояния

Депресията може да се разделя на лек, умерен и тежък депресивен епизод. Депресията може да се класифицира според етиологията, клиничната картина, хода на протичане.

Психотерапия при зависимости

Поведеческите и психосоциалните терапевтични подходи често се определят под общото название "нефармакологични стратегии" или "психотерапия" Съществуват клинични тестове които се попълват от пациентите, така клиничния психолог може по бързо и лесно да се ориентира в психичното състояние на клиента си и да приложи адекватна психотерапия. Изборът на психологична стратегия се определя от нуждите на клиента, естеството и тежестта на проблемите и от готовността му за промяна.

Ето някой от най-често прилаганите терапевтични методи: Индивидуална работа с клиентите: При повечето зависими пациенти употребата на психоактивно вещество е заела централно място в живота им измествайки други психосоциални ценности - работа, взаимоотношения с хора, семейството и т.н. При спиране на употребата се образува огромна празнина, която трябва да бъде запълнена с нови функционални поведения. В индивидуалната терапия често се използват техники, които предизвикват мощен емоционален отговор при пациента.

Зависимите пациенти обикновено се фокусират върху предимствата на от употребата като в същото време подценяват негативните последствия, и това е нормална защита.

Усилията на нас помагащите са насочени към това пациентите да постигнат пълно въздържание и значително да намалят щетите причинени от злоупотребата. Значимо да подобрият соматичното и психичното си състояние. Да им помогнем сами да започнат да се справят със стреса и високо рисковите ситуации /ситуации, в които могат да се върнат към употребата/ да решават проблемите си и постигнат емоционален контрол без употреба на вещества. Отделяме специално внимание и се работим върху начините за предпазване от рецидив.

Психосоциална рехабилитация на хора с психично заболяване

Тренирането на хора с психични разстройства, проявяващи дефицит в социалните умения, е структурирано и бързо действащо. Уменията се представят и усвояват, като се спазват основни принципи на човешкото научаване: моделиране, имитиране, трениране, даването на домашна е с цел да бъде постигнато максимално развитие и използване на уменията.

Груповата терапия е полезна в много насоки, тя може да даде на всички участници:

Подобряване на отношенията с другите

Подобряване на уменията за ефективна комуникация

Разбиране на собствените чувства породени в общуването

Намаляване на поведението извън контрол

Развиване на адаптивни поведения

Осъзнаване на своите силни страни и повишаване на самочувствието

Осъзнаване последиците от негативното поведение

Психотерапия с КПТ при тревожни и депресивни състояния, хранителни разстройства.
Често човек в мисленето си допуска когнитивни изкривявания, логически грешки. Според идеята на Арън Бек, която е доразвита от Дейвид Бърнс, най-често срещаните когнитивни изкривявания са: 1. Мислене "всичко или нищо" (или неговите варианти - "винаги или никога", "няма друга алтернатива" и "или..., или"). Събитията се оценяват единствено с категориите на поляризираното (бяло и черно) мислене. Това е мислене, при което не се оставя никаква възможност за степени или нюанси. Например, ако изпълнението на дадена задача не е съвършено, започваме да гледаме на себе си като на неудачник. 2. Свръхгенерализация. Единично негативно събитие се възприема като част от правило, което се прилага към всички житейски ситуации. Например, имали сме една несполучлива интимна връзка с представител на другия пол и вече правим заключение, че всички (мъже или жени) са такива. 3. Етикетиране. Това е една форма на свръхгенерализация. Вместо да опишем грешката, ние прикачваме негативен етикет на себе си или на другите. 4. Ментален филтър. Подбирайки отделен негативен детайл от цялата картина, ние се концентрираме върху него и започваме да виждаме и останалата част от картината като негативна. 5. Отричане на позитивното. Отхвърляне на позитивни преживявания по една или друга причина, но най-често убеждавайки себе си, че те не са важни или заслужени. 6. Предубедени заключения: предубедено заключаване, че някой ще реагира негативно или си мисли нещо лошо за нас. 7. Преувеличаване или минимизиране. Преувеличаването се отнася до надценяване на важността на дадено събитие или постъпка. Минимизирането е необосновано подценяване на нещата, докато те започнат да изглеждат незначителни. 8. Повлияване от емоциите. Приемане, че негативните емоции задължително рефлектират върху начина, по който нещата съществуват и се развиват. 9. Мислене "трябва". Свързано е с опитите за изкуствено самомотивиране с "трябва". Ефектът от това е чувство на вина. 10. Персонализиране (самообвинително мислене). Свързано е с мисленето, че думите или действията на другите са пряко свързани с нас и с възприемането на себе си като причина за негативни външни събития, без реално това да е така. 11. Реципрочност (договор със самия себе си). Това е нереалистично очакване, че тогава, когато направим нещо добро за някого, той следва да ни отговори със същото и като количество, и като качество. 12. Свободни импровизации Правене на изводи без наличие на достатъчно доказателства или дори при наличие на доказателства за обратното. 13. Избирателни умозаключения Изтъкване, при аргументирането, само на определени по-маловажни детайли за сметка на доста по-съществена информация. 14. Доказване на правота Постоянен стремеж на всяка цена да докажем, че нашите мнения, виждания, действия са правилни.

КПТ помага за постигане на рационално мислене, а от там и постигане на по-пълноценен начин на живот.